Спомняй си ме понякога, когато от мъка си луднала,
когато в светла тъга зазвъни листопадът.
Зная, не станах твоето нечакано Чудо,
но те обичах... а ти беше Божа награда...
Колко е пусто в плен на тъгата любима...
Изгрев и залез са само миражи в очите.
Спомняй си ме понякога... Ей така... Да ме има...
Карнавала на маските е устроил светът на лъжците...
Спомняй си ме понякога...дори когато не струвам.
Търси и лика ми, та нали във сърцето и го садих.
Напиши нещо дръзко, тъй че да го сънувам...
Захвърли на безразличието бляскавия си щит... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация