Спомням си мига, когато
мечтаех по пътя да те зърна.
Спомням си  сънища, в които
можех с ръце да те обгърна.

Спомням си, а ти не помниш -
уви, просто не разбра
какво послание ми носи
допирът на твоята ръка.

Спомням си как заспивах
с мисли трепетни за тебе,
спомням си как умирах,
и прераждах се след време.

Спомням си,  но ти не помниш, 
няма как да разбереш,
че усещам нещо към теб,
а чувството ядове ще донесе.

Спомням си как просто спрях,
спрях да усещам, а  чувствата
се стопиха като че ли от страх,
дори да се видим,  ще напуснат

душата ми пуста...