15.02.2019 г., 15:36 ч.

Спри 

  Поезия
386 4 2
Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека.
Не е лесно. Шуми.
Не реката. Тя е далеко.
Нещо в теб крещи.
Разкъсван от болка, съвест, от рана.
Нямаш вина, само ранима душа.
А времето - то е тъмна мъгла,
спуснало мигли, не вижда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??