5.10.2008 г., 14:00 ч.

Спътница 

  Поезия
621 0 1
Върни се! Искам да викна без глас,
припомни ми, че не беше тя, а аз.
Създай надежда, не илюзия,
и върни се, аз ще бъда твоята Луна.
Вечер пътищата твои ще са светли,
осеяни с отровени сълзи,
мракът чер ще засияе,
и ще върна топлите ти дни.
Аз искам вечно да те помня,
дълбоко скътан в моето сърце,
но поне да беше цяло,
сега от теб разбито е на две. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Предложения
: ??:??