В огледало от сълзи,
отразени слънчеви лъчи.
Спомените избледняват,
съдбата озаряват. По пътя
черен ще вървиш, съдбата
си да изградиш.
Хора много ти ще срещаш
и за стари грешки ще се
сещаш. Обещания много
ще дадеш, но от мъка ще
ги предадеш. Всеки ден
ще губиш, колкото и да
се трудиш.
Ден ще дойде и Той ще
дойде. Спътник на кръстопът,
пътник на отсрещния път.
Слънце ще залезе, Луна ще
излезе. Съдбите ни кръстосани,
до Края са жигосани...
© Pamela M. Minkovska Всички права запазени