6.06.2009 г., 23:20 ч.

Сравнение 

  Поезия
1028 0 4

Когато бялото ми бяга

и розите отказват да цъфтят,

останалите притчи се изплъзват

и самотата в крайчеца

на устните

потича

като медени отрови...

Когато истинската жажда

не гони възприятия,

а усмивките се удрят

в блиндирани от мъст врати...

Тогава колко ни остава?

 

В историята вековете значат нищо,

щом сравнени са със вечността...

© Две Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??