8.07.2009 г., 0:40 ч.

Сразена 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 1
798 0 1
Времето дойде и си отмина
И казахме си ние сбогом,
но в очите виждах пак "защо?!".
Търсех път към теб, но
се подминахме, защо ли?!
Аз вярвах в нас, но ти - едва ли.
Поредният глупак в твоя живот...
Поредната сразена душа....
Поредното "не тук и сега".
Поредната грешна жена...
За да спреш да ме обичаш...
явно не си знаел що е любовта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Работова Всички права запазени

Предложения
  • Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...
  • На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...

Още произведения »