На облаците с белите криле,
поели вятъра,аз ще приличам.
Като небето синьо,като дълбока
морска шир,
като безкрая мога да обичам.
Щом бурите помитата пепелта,
и аз със тях изчиствам си тъгата.
Щом светне в небосвода утринта
и аз ще съм усмихната като зората.
Но щастието няма да ми бъде сладко,
ако сама се боря с вятър и вълни,
без заветът на силно мъжко рамо, ...