Аз сам си тръгвам - парещо студен,
нелепо закъснял за тая крачка,
не зная стъпките ми накъде ме влачат,
но виждам ясно - пътят е пред мен.
Луната, като призрак пребледняла,
в нощта ми се оглежда, поглед благ
сияе в тишината, леден мрак
със крехка съвършеност заблестява.
В съня ми тя е идвала преди
и всеки свой дъх давал съм на нея,
и губил съм я, сетне съм копнеел
под клепките ми пак да затрепти. ...