Защо ли все към теб вървя?
От пътищата толкова безмерни,
аз все към тебе се стремя.
На вятъра душата си обричам.
Да ме обсеби и владее.
И моите мисли, моите чувства
безмилостно и лудо да пилее.
За тебе искам да съм вятър, полъх лек.
До тебе винаги да бъда
и ти да знаеш, че съм тук.
Сред хилядите хора в твоя ден,
единствена да чувстваш само мен. ...