Сред облаци прах се раждам убита,
поглеждам от гроба и търся живот,
а у мене разруха със смърт се преплита
и трупове влачи в мътен потоп.
Трупове ледни и страшни,
трупове скъпи и мили -
храм на спомени прашни
и мечти отдавна изгнили.
И в изстинали вени застива кръвта,
сковават се в лед сърце и душа,
гине позорно мечта след мечта
и всичко потъва и чезне в прахта.
. . .
Ето ме мене - вървя в тишина,
краката ми газят в пепелта на света.
И ето ни двете - аз и смъртта,
вървиме си двете - ръка за ръка.
© Мария Панкова Всички права запазени
Върнах се назад да прочета нещо друго, но все едни такива, а носиш псемдоним - Фея.
Недей така, дете, дай нещо свежо, да живне, да се разлисти!