13.11.2010 г., 18:30 ч.

Сред облаци прах... 

  Поезия
605 0 2

Сред облаци прах се раждам убита,

поглеждам от гроба и търся живот,

а у мене разруха със смърт се преплита

и трупове влачи в мътен потоп.

 

 

Трупове ледни и страшни,

трупове скъпи и мили -

храм на спомени прашни

и мечти отдавна изгнили.

 

 

И в изстинали вени застива кръвта,

сковават се в лед сърце и душа,

гине позорно мечта след мечта

и всичко потъва и чезне в прахта.

 

               .    .   .

 

Ето ме мене - вървя в тишина,

краката ми газят в пепелта на света.

И ето ни двете - аз и смъртта,

вървиме си двете - ръка за ръка.

© Мария Панкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стана ми страшно...
    Върнах се назад да прочета нещо друго, но все едни такива, а носиш псемдоним - Фея.
    Недей така, дете, дай нещо свежо, да живне, да се разлисти!
  • Абе, момиче....кви са тия Хелуински мотиви, бе??? Четох ти това и първото...че то само гробове, трупове, мъртъвци, смърти....и ти Даже ако ги слееш двете спокойно може да стане "Изповед сред облаци прах..."!!! Дай го малко по-весело...я каква хубавица си Поздрави от мен
Предложения
: ??:??