Сред стаята с разбитите мечти
Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън
в заключената ти врата - и ето -
в страдание виновно рикошират
пред прага сив - по стъпалата тихи
разпръскват се на буквички беззвучни
и западният вятър ги отнася
като листа нанякъде в безкрая.
Молитви няма да изричам - Богът
е много надалеч и е зает.
Творецът там, отвъд, вселени нови
създава с вдъхновения красиви.
А дяволът е тук - ах, този дявол
е седнал в някой бар самодоволно
и пали си цигара след цигара,
от бирата на егото отпива.
" Какво ми пука... (казва той ехидно)
... за мъката на хората нещастни... "
и смигва на съдбата лицемерна.
Не ми говориш... Мрачно е гнездото
сред стаята с разбитите мечти.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Ники! Бъди вдъхновен!
-
Много е добро!
Поздрави, Асенчо! -
Благодаря ти, Стойчо! Бъди вдъхновен!
-
Живял съм в подобни затворени пространства в рамката на самотата...
Повярвайте ми,там нежността мълчаливо скита,окована между любовта и презрението на живота!
Специални поздрави,Ас.Грудев!🙏 -
Благодаря ти, Скити! Бъди вдъхновена!
По- добре да няма неизказани думи, Виолета! Бъди вдъхновена! -
А къде ли отиват неизказаните думи... Дали остават в нас и ни разяждат?
-
Болезнена тъга са събрали тези редове...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
нито студ усещам, нито глад, само дяволът не ме забравя...