severianin (Валентин Чернев)
417 677
21.12.2012 г., 11:48 ч.

Среднощен бал 

  Поезия
639 0 4

 

СРЕДНОЩЕН БАЛ

 

                На внучките ми, близначките Рая и Деница

 

Вървях среднощ по снежната пъртина,

за към дома през зъзнещия мрак,

и вече стигнах, но една картина

ме спря за миг пред къщния ни праг.

 

Разпука се черупката небесна

и се излюпи лунен орех зрял

и в лъскавата снежна нощ магесна

започна бал.

Среднощен снежен бал.

 

Надуха бузи вятърни флейтисти,

запя далечен сребърен тромпет

и две по две над мен звезди сребристи

се завъртяха в бавен менует.

 

От вятъра, навярно, разлудели,

два вихъра направиха поклон,

поканиха снежинки в рокли бели,

а снежното поле им бе салон,

 

снегът – паркет, брезичките ни – свещи,

луната горе – жълт фенер огрял;

танцуваха дърветата отсреща

на този омагьосан чуден бал.

 

Въртяха се в небесните простори

Стрелецът с Рака,

с Девата – Лъвът,

и звездно мляко капеше отгоре –

танцуваше самият Млечен път.

 

А аз стоях и гледах удивено

танцьорите, простора засиял...

Напразно!

Никой не покани мене

на този невъзможен снежен бал.

 

А можех да танцувам дълго в мрака

с Близначките по ледения гланц.

 

Е, нищо, може пък и да дочакам

на техен бал един среднощен танц.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??