Чупят се минута след минута
на парченца страх, вина и студ,
разпилени дните ми се лутат
като в дневника на някой луд.
От години нямам си часовник
и не виждам никъде стрелки,
тракащи с усърдност на чиновник ,
да припяват "Времето лети".
Днес и вчера, утре и отново
ще забърквам смес от нощ и ден,
ще изчезвам в писаното слово,
вярвайки, че всъщност има Мен...