15.02.2018 г., 11:53 ч.

Среднощно 

  Поезия » Любовна
449 1 1
Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.
Не си мисли, че щом нощем заспя
не се събуждам облян във сълзи,
как в кошмар се превръща съня,
и как всичко това ми тежи.
Много неща искам да кажа, а ми е тежко
да прочитам същите думи "до после, любов"
да обещавам всеки път все по-горещо
"утре отново те чакам, ще съм готов". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Предложения
: ??:??