Броеница от въпроси са безсънията,
сурнала се в улея на острото длето-
що дълбае ли, гризе ли...
лоното на нашта беззаботност.
Окръглената мисъл отброява
как, защо и за какво...
и после пак и докога...
ще сурка недохранените питанки.
Часът на зимата протяжен,
окъпан в ледена тъма,
разресва си косите
с гребен от безкрайна самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация