Izumrudkata (Катя)
290 3762
16.05.2018 г., 9:07 ч.

Среднощно кафе 

  Поезия » Свободен стих
535 4 10

Тревогите  отекват  в мислите

и тревожно ме будят –

среднощното кафе

ми е спасение

и в тишината на нощта

улавям все по-бързия

ритъм на сърцето си...

Но все повече горчи кафето,

дори с две, три лъжички захар...

сама в нощното си бдение,

сред ореола от звезди

и лунен вятър...

Ела, седни до мен да ти разкажа

за дните – където всичко в тях

 бе тъй кристално чисто!

За едно прекрасно слънчево момиче

което си мечтаеше за светло бъдеще!

Сега живея в измислена реалност...

и все така си мисля, че света е тъй прекрасен!

Но той те мачка погубвайки мечтите

и спира ти дъха от толкоз много злоба!

Страхувам се, че все повече лъжите се оплитат

в непробиваемата  стена на нашето мълчание...

Ела, седни до мен да ти разкажа

за болката в сърцето и душата си...

За прекършените изкривени истини

в сегашната реалност на живота...

А сега нека помълчим –

сред ореола от звезди

и лунен вятър...

Допивам си кафето и ще чакам изгрева...

И там някъде в мислите си ще полетя

с мечтите си и ще сътворя вълшебства!

 

Катя Джамова

5.05.2018г.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Руми, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Ти вече си сътворила вълшебство, като си написала тези прекрасни и завладяващи редове! Поздрав и от мен, Кате!
  • Иван, благодаря ти за хубавия коментар и пожелания!
    Пожелавам ти вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Хареса ми стиха ти, Катя Една чистосърдечна изповед. Стаената болка в сърцето и душата. Надеждата е тази , която крепи човека, че все някога и над неговия дом ще изгрее слънце и мечтите му, за споделено с друго сърце, щастие ще се сбъднат! Пожелавам ти щастието и любовта да почукат на твоята врата.
    Поздравления!
  • Младене, благодаря ти за прекрасния коментар!
    Наде, благодаря ти!
    Стойчо,благодаря ти! Така е винаги трябва да има надежда!
    Маргарита и Гавраил благодаря ви за хубавите коментари!
    Мили приятели благодаря ви от сърце, че споделихте с мен
    среднощното ми кафе сред ореола от звезди и лунен вятър...
    Пожелавам ви една вълшебна творческа вечер и много успехи!
    Но все по - често чувам как душата ми плаче...
    отронена въздишка е в шепите на вятъра,
    отронена сълза напира да се слее -
    с историята на времето и живата ни памет...
  • Среднощно кафе.Там където се срещат мечтите с изстраданото ни настояще.
    Поздрав от мен!
  • Катя, страхотна творба! Поздрав! Лъжите, които се преплитат в стена ми навяха спомен за една книга. В нея имаше „ къща плетарка” и в нея живееха най- чистите хора! Тази мисъл стопли душата ми. Благодаря.
  • И все пак изгревите те очакват!
  • Хубаво е, Кате! Много!
  • Среднощното кафе е реален символ на бдението между две реалности - тази на грубия живот и другата - на най-фините чувства и въжделения, на светли спомени и мечти, и на поетични търсения. Тъй като много често изпадам в ситуацията на Лирическата, от първа ръка мога да оценя поезията в горните редове. Защото я изпитвам и на собствен гръб, залутан в безизходицата, и компенсиращ с любимото изкуство. Поздравление, Катя!
Предложения
: ??:??