13.10.2009 г., 9:23 ч.

Среднощно шептене 

  Поезия » Любовна
893 0 2
Среднощно шептене в ефира
( между Адам и Ева)
Той:
Вечерта, докато розата я милва тревата,
докато тихата нощ сънува деня,
вечерта докато всички в рая танцуват,
аз сънувам твойта прегръдка!
Ще науча вятъра да изговаря твоето име
цветята да миришат на теб,
ще науча слънцето да милва като дланта ти,
звездите да греят като твойте очи...
тогава ще бъдещ ти винаги с мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Предложения
  • / на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
  • Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
  • Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...

Още произведения »