Среднощно шептене в ефира

( между Адам и Ева)

Той:

Вечерта, докато розата я милва тревата,

докато тихата нощ сънува деня,

вечерта докато всички в рая танцуват,

аз сънувам твойта прегръдка!

Ще науча вятъра да изговаря твоето име

цветята да миришат на теб,

ще науча слънцето да милва като дланта ти,

звездите да греят като твойте очи...

тогава  ще бъдещ ти винаги с мене.

Твоите устни по сладки  от мед са,

моето сърце гори докато те гледа.

Твоите очи  по-хубави от свода небесен са,

Ти си тази която ми трябва.

Ти си въздуха, който дишам

ти си слънцето, което ме грее!

Ти си тази която накара

 моето лице да се смее.

Тя:

Нямам думи, които  да стигат,

нямам везна за сърцето си

имам  само едничката вяра,

че, топлиш с обич мойта  душа

Искам това за мен....да може

дълго да си там, в моя  плен!

Той:

Ако слънцето сияе, то са твоите очи,

ако  видя месечина, тя е твоята усмивка.

Ако видя  две звезди- то това сме аз и ти!

Тя:

Душата ми отварящ ти

с думи  нежни и вълшебни,

като медно  вино се изливат

и в моите очи преливат!

Това си ти, това съм аз

 факли изгарящи от страст!

Той:

Любовта е  и радост и мъка,

любовта е жива и трудна ,

но  който я няма, бедняк е,

защото човек се храни със  нея!

Тя:

Това е истина вековна,

това е истина подобна

...на моята  сега, която,

ме изпелява в утринта.

Той:

Ако  водата е  вопли,

 ще ти изпратя  море

Ако листът е прегръдка,

 ще ти изпратя гора

Ако любовта трае винаги,

 ще ти подаря вечността.

Тя:

Любовта е миг  между две вечности-

тези на раждането и смъртта,

Но ако този миг не е - няма ги  и те!

Аз не искам вечността, но дари ми

поне бури с  любовни дъждове.

Той:

Що  е младост това го  знаещ,

що е  живота- ще изстрадаш,

но какво е любов, няма да узнаеш,

докато  не пророниш сълзи!

Тя:

Плачът е радост, плачът е болка,

но плачът от  любов- чашата сок

от забранения плод на Рая!