7.01.2014 г., 22:10 ч.

Среща 

  Поезия » Гражданска
755 2 1

                                                       България – страна, която

                                                       с безпомощния гняв, умира.

                                                       А свидната ù кръв пролята –

                                                       покой в земята не намира...

 

                                                       Грабежът на партийни шайки –

                                                       чедата ù далеч прокуди.

                                                       Оставили самотни майки –

                                                       по чужди ниви да се трудят,

 

                                                       България лежи в разруха

                                                       и чака своите герои.

                                                       За нейната съдба са глухи,

                                                       преялите от власт копои...

 

                                                       Българийо, Родино моя,

                                                       пристъпвам в друмите ти прашни.

                                                       И виждам силует на коня,

                                                       на който язди хана страшни.

 

                                                       И чувам го да проговаря,

                                                       величествен и с лик намръщен.

                                                       А думите му се повтарят

                                                       от екота на празни къщи.

 

                                                      Дали животът ще се  върне

                                                      в покоите им запустели,

                                                      преди забрава да покълне

                                                      над спомените избледнели?!

 

                                                                                       07.01.2014

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото повече навлизам в творчеството Ви, толкова повече искам да Ви изкажа уважението си от таланта и будната гражданска съвест!
Предложения
: ??:??