Аз търсих те сред цялата вселена,
сред звезден прах и млечни океани,
а ти живееш в мене съкровена,
пробудена и шеметно желана.
Аз търсих те сред дъхави поляни,
насред поля обгърнати от слънце,
в мечти и пътища вървяни,
а ти живееш в мене като зрънце.
Аз търсих те в дълбокото на мрака,
в небесните простори като птица,
тъй дълго те копнях и чаках,
да бъдеш знак за мен, като искрица.
Аз търсих те сред цялата вселена,
във пулса на кръвта гореща,
а ти, любов, живяла си във мене
и ето, че отново пак те срещам.
© Евдокия Иванова Всички права запазени