Щом те зърнах аз отново,

спря сърцето ми за миг.

Загубих  ума и дума и

продължих с плахи стъпки  аз напред.

 Сякаш за момент всичко

в мен умря и забравих за човека,

който стоеше до мен сега.

Спомних си за теб и

времето, когато бяхме заедно.

Колко луда бях,

колко щастлива бях само....

Всичко ти бях простила

и от съзнанието си те бях заличила.

Но от тази наша внезапна среща

нещо в мене трепна пак.

Но нали съм вече с друг,

нима още те обичам?!