Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни,
както и, впрочем, сърцето.
А моето скача и само ме дразни -
ще го вържа за стола в кафето.
Мълчаливи сме. Нещо търсиме в чашите,
дращейки дъното нервно с лъжичката.
Упорито си мислим, че с прибора прашен
ще намерим на нашето щастие птичката. ...