Среща

                Когато някой ден случайно

                тя при тебе спре,

                когато с галещ поглед

                докосне твоето сърце,

                недей я пита с изненада

                тя коя е и защо с ръка

                съдбата ти чертае.

                Отваря тя заключени врати

                и на нейните криле ти –

                птица устремена,

                политаш към бездънни висоти,

                а после спускаш леко,

                над върхарите зелени.

                Ще мине време и ще разбереш,

                че с любовта

                и с нейната магия,

                своя връх мечтан си изкачил

                и на всекиго от себе си,

                ти нещо скъпо си дарил.

                                    П. Иванова