Беше гореща юлска нощ!
Небе, обсипано със звезди!
Луната осветяваше празната улица!...
Но дали беше празна?!
Вървеше...за никъде тръгнала.
Престъпваше бавно, крачка след крачка.
Не поглеждаше назад.
Не защото не искаше...
А защото Него го нямаше.
С празнина в сърцето погледна луната.
Със сетни сили проля последна сълза...
Всичко беше история...
Написана от техните души.
Вдигна гордо глава,
изтри сълзата...
и погледна с усмивка мъжа срещу нея.
Стоеше там и забиваше поглед в очите ѝ.
Отвори уста и извика "Изоставената".
Смутена тя се усмихна...
и продължи по пътя си.
Разминаха се двете им тела.
Но душите им останаха там...
на празната улица...
огряна от луната.
Прелъстено от красотата ѝ,
сърцето му заби.
Сън?! Може би!?
Пред очите му беше само тя!...
Бленуваната мечта...
Плени го с усмивка.
Това му стигаше.
Блясъкът в очите му издаваше наслада.
Не спираше да мисли за нея.
Не минаваше и миг...
без да види усмивката ѝ.