С р е щ а
Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти.
Нейде там и любовта остана.
Забравена от тебе и от мен.
Дали не беше приказна измама
разделяща ни бавно ден след ден?
Дали не бе обречена награда
за две наивни, влюбени сърца?
Бях млад. Ти също беше много млада. ...