10.05.2006 г., 22:10 ч.

СРЕЩА 

  Поезия
598 0 3
Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-
пред мен е сродната душа.

В очите тъмни се оглеждах
и знаех,че си прям и откровен.
Дълбоката тъга от тях струеше,
а исках радост да ти дам във този ден.

Животът,казваш ти,е бил безсмислен:
детето скъпо е далеч от теб.
Огледай се и знай,че не е свършил-
той дава знак за щастие напред.

Отвориш ли очите,ще откриеш
красиво утро,цъфнали цветя.
Приятелят е винаги до тебе,
подаващ своята ръка.

Сърцето щом разтвориш,ще усетиш
как слънцето навлиза с топлина.
Годините пред тебе са пътека,
по която ще закрачи любовта.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??