Покълнала мъка сред чужди поля,
притихнала горест на чужда земя.
Покръстени мисли на стар атеист,
подсóлени рани и късна сълзá.
И сън по не воля и сън обещан...
Женица съсухрена, цялата в плам
над мен се навеси, дори без да знам,
и каза:"Ела!" и каза:"Призван!".
"Не ме ли позна? - усмихна се тя -
Сънуваш, мърмориш в своята клетка,
не тачиш небето, не бýчиш гора...
Позна ме нали?! Баба ти Петка. ...