Срещна ме Странник в един мрачен ден,
когато вървях без посока.
Макар да видя моя поглед студен,
Той гледаше с обич дълбока...
И в миг мойто страдащо тъжно сърце
бе сгряно от топла надежда,
с желание в нова посока поех,
усетил, че вече проглеждам.
Пред мене пътека се тясна изви,
не беше широка и чиста,
а трудна, осеяна с тръни, бодли,
с неравности и камениста... ...