paty (Петя Данаилова)
33 162
17.10.2007 г., 10:28 ч.

Среща 

  Поезия
673 0 6
 

Седим до масата с кафе

на разговорка само.

Приятелю, завърнал се

кой знае от къде,

редиш живота си в проза рано.

Казваш имаш и пари, и слава,

и  пъчиш се в дрехи от бутик.

Лъскава кола отвън е спряна

и пък си същият лаик.

Жените - те не са проблем,

сами при теб се настаняват.

Измерваш имането със имот

и верен на пари оставаш.

Ех, приятелю! - щастлив живот.

Какво аз мога да ти кажа,

аз имам простичък живот

и съм щастлива даже.

Нямам ни пари, ни слава,

нито кожено палто.

Мене  обичта ме сгрява

и вечер топлото легло.

Да, голяма романтичка,

все съм си така.

Колко мило,

че се срещнахме сега.

Нещо в мене те привлича,

още от преди,

но сме толкова различни.

Аз не се купувам със пари.

Мене любовта ми стига,

дето някой ми е дал,

тя във длани се побира,

a за тебе ми е жал.

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??