Чудно нещо си е Варна,
(той е моят роден град),
но за случая особен,
гостенка му бях и аз.
Приветливи домакини
ни посрещнаха в захлас,
и във Морската градина
запознахме се за час.
То прегръдки,то целувки,
възклицания безчет.
Ех, че чудна вечер беше -
откровенчески разцвет.
Корабчето екзотично
с име "семпло" на пират,
приюти ни и показа
варненския табиат.
После Мостът на въздишките,
ни пегърна със любов,
и преминахме "сериозно",
крачещ всеки мълчешком.
Пантеонът пък отприщи
романтични ни души,
и заляхме го със рими,
чак до ранните зори.
Ех, че среща откровенческа,
чак до радостна сълза.
Нека да не е последната,
тази среща на духа!
© Таня Мезева Всички права запазени
щом така те е заредило