Среща кратка, закъсняла, като
нож пронизва моето сърце. Ти
стоеше там, отсреща и спомени
нахлуваха във нас. Как боли да
знам, че вече не си моя и ще си
отидеш може би след час...
Аз мълчах. Очаквах ти да кажеш
нещо, да спреш мига, да върнеш
любовта. Но не, ти не го направи
и надеждата във мен умря.
Усмивката ти нежна, единствена
стопяваше леда, но даже и след нея
усещаше се празнота.
Развълнувано говореше ми нещо и
жестикулираше с ръка, а аз си
мислех колко силно ми се иска
да те прегърна и да забравим
за света.
Не намерих смелост - само слушах,
а думите отекваха във мен.
Не проумявах нищо - мислех, че

сънувам, а ти със всеки миг се

отдалечаваше от мен.

Не казах нищо и какво да кажа?

Предчувствие в мен се появи.

Аз знаех - не ще се видим вече аз и ти.