Не съм енциклопедия,
но древна трагедия
е отново на сцена
и живота оценя.
Днес друг е театърът-
нещо куца играта:
крал Лир е комичен.
Ромео е груб и себичен.
Жулиета с Офелия
скучаят в безделие.
Йорик няма представа,
че Хамлет не се съмнява!
Отело е влюбен,
не иска да погуби
от ревност жена си...
Дездемона прелива от щастие!
Дори Клеопатра
не изглежда отракана:
за Рим не мечтае
и вяло играе!
Редят се епохите,
пише си строфите
Шекспир в таверна.
Режисьорът е нервен!
Докога ще го чака?!
Припада мракът.
Луната угасва...
Декорът... не пасва!
Не щеш ли, актьорите-
търгуват с ролите-!-
надяват пак маски
на слуги и властници.
Билети в предплата
купува тълпата
за някаква драма...
Лейди Макбет я няма!
И плаче тълпата-
потръгна играта-
безспорна трагедия!
Весел е Шекспир!!!
С писано чувство
твори изкуство.
Нали му плащат
за вино и гащи?
Така е в живота!
Има си квота
за всяка роля...
Платете си, моля!
© Стойчо Станев Всички права запазени