Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка,
а ми идва да крещя.
Защо любовта я заличихме,
щом е още жива тя.
А липата как ухае…
и разпръсква сластен аромат.
Боже… не се живее
без любов на този свят.
Знам, пътищата са различни,
даже дълго продължи.
И защо стискаш ми ръцете,
нали ти така реши…
© Лилия Нейкова Всички права запазени
да, Лили...жива е тази любов...
хубаво е, че я има..
най-сърдечно...