Среща в мрака
В тъмна пусна нощ, ти застанал си пред мен.
Алено червена кръв се стича го ледени устни.
В очите ти открих цялата вселена, но
като че ли тя просто е замръзнала там.
Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,
но сърцето ми от вълнение туптеше.
Но ти грешиш, не ти си причината за този страх.
Сама сред мрака, тъгата и самотата, от това се боя.
Не и при теб е същото, нали?
Думите са излишни, когато очите ни се срещнат.
Живял хиляди години, ти днес пак си сам. ...