Останаха под белите черници,
на пейчицата с черга от камъш,
на мама двете лъскави къдрици
и татко свит, под вчерашния дъжд.
Разлиства всяка пролет във зелено
за мама оня спомен неизпят,
във който със коси неосланени
до нея е застанал татко млад.
И като късна есен после здрача,
грижовно всеки спомен ще сплете
за оня ден, във който ще закрачат
по пътя си към другото небе. ...