Бях на среща със звезди,
до най-високо стигнах с тях ,
Те ме изкачиха до висини,
по-нагоре и от небето бях.
Наслаждавах им се, те ме заслепиха,
с тяхната чиста, магична светлина.
В сърцето ми като звезди блестяха,
но живи хора бяха звездите до една.
Като сън пред мене бяха, като дрямка.
Сякаш в приказка живях, не в реалността.
Не, не бях аз там, а лунната ми сянка,
Прекланям се пред всяка една звезда сега! ...