Fabiana (Галя Николова)
216 821
8.09.2005 г., 0:02 ч.

Срещу огъня 

  Поезия
880 0 9

Да избягам ли? И как, не мога.
Не съм научена на своя враг,
да давам гръб, не съм научена,
главата си да крия в пясък.

С очи разтворени широко
посрещам и меч и огън и вода...
С коса да ме секат жестоко,
пак няма глава да наведа.

Да избягам... и питам се... къде
от себе си ще мога да се скрия,
грешките да не бодат очите
и болката в душата да изтлее.

 

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес си задавах точно този въпрос "Да избягам ли?"И не намирах отговор.Но не знаех дали ще има смисъл да го направя.Понякога на човек му се иска да се скрие от всичко,но сам знае че няма смисъл.По-добре е да гледаш наистина врага си в очите и да му се усмихваш,отколкото да се затвориш,да се скриеш и да го оставиш да тържествува.
    Поздрави от мен!Истинското докосва!
  • И аз благодаря, радвате ме!
  • Точно това правя в момента - гледам врага си в очите! Твоето стихотворение ми дойде като по поръчка и ми вдъхна сили. Благодаря!
  • И от мен поздравче
  • Хубавс е Галя!Хареса ми!
    Поздрав***
  • Хубавс е Галя!Хареса ми!
    Поздрав***
  • Хубавс е Галя!Хареса ми!
    Поздрав***
  • Благодаря, Веси, пак има във всеки куплет размествания, ами не съм го публикувала така.
  • От себе си никой и никъде не е избягал..още по-малко от грешките!Осъдени сме да ни бодат..докато ги осъзнаем!Хареса ми!
Предложения
: ??:??