14.12.2007 г., 11:35 ч.

Срив 

  Поезия
643 0 22

 

Гневно си, море,
под натежалото
от ледени звезди небе.
Бучиш
и вятърът уплашен
сред настръхналите тръни
в безмълвие се свлича...
Блъскаш разгневено
по студените скали.
Глухо, яростно
въздишаш.

А в мен беззвучно е
и пусто...
Искам
в прегръдката си
да ме приютиш
и
да се успокоиш.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??