Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски.
Не веднъж сме откривали вечност в очите на друг.
Ала с теб се намирахме винаги нови и близки.
Щом удареше гонга. С душите си чувахме звук.
Свободата е важна, за да можем да бъдем щастливи.
Само изборът може да вземе или да даде.
Затова чрез смъртта се сбогуваме, уж без за помним.
Пак оставяме своята мрежа светът да плете. ...