Лятото тромаво крачи след мен -
свиреп носорог, окуцял от преследване,
събаря огнища, пъхти и реве,
приготвя си мрежи (по-сръчно изплетени).
Смело помъкнал букети и прочие,
спира на паузи (чак потрепервам),
с лека престореност души наоколо,
(знае, мръсникът му, че ще побегна).
Поспри се, поне докато отмина
пожара във старата нива и тръните,
че страшен е леш (до последно се имахме),
а в мен семената покълват през зимата.
Сега и да дойдеш, какво ще ти дам –
овехтяла дъска за говорене с духове?
Поспри се, поспри, че са още до мен
пожарите, старите ниви и тръните…
© Ася Всички права запазени