Снощи се прибрах у нас
и какво да видя аз -
мойта скъпа във кревата
с черен негър се подмята.
Бързо падна ми пердето,
бръкнах за пищова, дето
пазех го за този миг,
но дочух сподавен вик:
Объркал си се, мили мой,
чакай, спри за миг, постой!
Аз съм твоята комшийка,
помниш ли ме, кака Сийка? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация