7.02.2007 г., 10:56 ч.

Стана някак си невероятно 

  Поезия
699 0 6

 

 

Стана някак си невероятно:

как в интимността те преоткрих -

мило, нежно, топло и приятно

брачния олтар с тебе сътворих.

 

Нашата житейска обиколка,

тръпнеща с хоризонта ясен,

лекичко роди любовна болка,

удържайки пътя ни прекрасен.

 

Силно е огнището домашно -

твоята любов ме там посреща,

че без нея става много страшно,

няма ли я радостта гореща.

 

В разговор с тебе – откровен:

диалог, за който все си пиша,

от ценности високи запленен,

с перо, което пък въздиша.

 

Срещата - реално гениална,

стана път, а той не спира да шепти

и душата ти многострадална

се научи в мойта да лети.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Паолина! Добре дошла!
    Имаш перспективно перо.
    Поздрав!
  • Браво,невероятно подбрани думи по невероятна тема.Обърнах внимание и на коментарите ти на стиховете на другите(вклщчително и на моя),много компетентно се изказваш.
    Поздрави от мен
  • Привет, Анета!
  • Ласка,
    Но ти си истинска пророчица?!
  • Хубави чувства и най-вече случки.
    Единност и съзвучие, общ ритъм.

    Поздрав за стиха и усмивка.
  • "Силно е огнището домашно -
    твоята любов ме там посреща,..."

    Да знаеш, че някой те очаква...
    Поздрав!

Предложения
: ??:??