В тишината ти се губя още,

но сама съм и в прегръдките ти нощем.

А някога обичах тези многоточия,

където вече съм по здрач заточена.

Беззвездно ми е някак, безнадеждно.

Забравих как да дишам, щом ти нежно

изпиваш с устни капки самота,

но искам просто пак да съм снега.

Пусни ръката ми, отдавна е студена.

Върни душата ми, където всичко е простено.

И тихо, колко тихо е под острите лъжи.

Не искам повече от мен да те боли.

Пусни ме, а пък аз ще го забравя.

Отдавна знам къде сърцето си остави.

А мен ме чакат, удря полунощ

и нямам време за последен тост.

Обичах те, разкъсах се за мрака ти.

Не ме търси, в тъмата съм

и стапям се...