lonely_girl (Татяна)
32 8
5.01.2022 г., 13:37 ч.

Стара душа 

  Поезия
1114 1 3

Тя беше една стара душа...

Парите изобщо не я блазнеха;

не съдеше по външността,

недостатъците на другите не я дразнеха.

 

Тя виждаше най-доброто у хората,

а за лошото си затваряше очите;

не робуваше на предразсъдъците,

сама се справяше, преглъщаше сълзите.

 

Узряла бе още от детска възраст,

често четеше класически романи;

обожаваше да си измисля и да пише

- изписала е цели фермани.

 

Виждаше красотата в малките неща,

не се интересуваше от модата;

искрено вярваше в човечността

- такава й беше природата.

 

Тя беше стара душа,

а хората грабеха от нея с пълни шепи;

и всичко даваше им тя,

но за добрината й останаха слепи.

 

Тя беше една стара душа...

Да я опознаеш истински бе цяло бреме.

И никой никога така и не я опозна.

Старите души не са на мода в днешно време...

© Татяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??