15.08.2024 г., 0:24 ч.
Старата гара
Самотна остаряла гара,
отдавна влакове не спират,
кантон сиротен, няма бариера,
на изживяване и той умира.
Обезлюдени няколко къщета.
Петел не пее, няма кой да буди,
кръстосват шпаги само ветровете
и дъждове пероните промиват.
Унили хора със бързака профучават,
самите те отписани самотни гари,
Просвирва той, по навик поздравява
и в миг в далечината се стопява.
А миналото бавно гарата поглъща,
Останала без аналог тя, самотата,
на никого и нищо не прощава.
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Катя!
-
Рисуваш с думи, Пепи. Все едно видях картина.
-
Благодаря ви, Ачо и Петя!
-
Накрая самотата не прощава...
-
Интересно виждане и замислящ прочит,Поздрави!!!
-
Мине - благодаря ти за поетичния коментар! 🌹
-
Тъжно е, Пепи! Само спомените вият побеснели!
-
🌻 Деа - познаваме такива гари и ги носим в себе си... Благодаря ти!
-
Стана ми тъжно и самотно...
-
Дейна - благодаря! ❤️
Наде - ❤️ нали за това сме тук, да споделяме, а болезнени тъми бол, за съжаление -
Да, това беше.
-
Наде - сега ще се разровя. Да, "Гара безименна", то е за войната:
На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен:
невъзвращенец без право
на обжалване, без очаквания.
Осъден на безсрочие.
От толко житейски войни
какво на човек му остава?
О, свят! За миг се поспри!
Преди кръвожадната лава
да усмърти и последната гара!
5.03.2022 г. -
...Унили хора със бързака профучават,
самите те отписани самотни гари...
Много хубав стих, тъжен, истински!
Поздрави, Паленка! -
Ти имаше и друго подобно, Пепс, което и мен беше вдъхновило.
-
Гош - точно така: пясъците! Кога строим пясъчни кули?!
Благодаря ти! -
Дааа, бездънни са пясъците на самотата и забравата.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
