valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
29.04.2009 г., 11:05 ч.

Старата къща 

  Поезия
444 0 8

В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.

Вятърът шушука във тревата.
Цветята задушават се от клюки.
Ръждясала е правата лопата,
мотиката от разправии счупена.

Стъклата са прашасали от мъка.
Мишки са нагризали кириша.
Напукани стените са помръкнали,
коминът се е срутил да не диша.

Гущер се пече на калдъръма,
сякаш ме очаква да се върна.
Вратата ме посреща като съмнала.
Ключът е в мен. Сега ще я прегърна.

Душата на дома щом ме усети,
ще разлюлее старите завеси.
Покривката на масата ще светне.
Надеждата с мен в този дом ще влезе.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??