Имахме нужда от помощ….
Сами… изтървахме момента…
Трябваше някой да върне
на живота ни старата лента!
Да спре на местата където,
събирахме с устни росата…
Където си правихме сутрин кафето
и вързахме в пръстен дъгата…
Да задържи на пауза мига,
в който си казахме “да”,
докато ни присвие нещо в гръдта
и скрито изтрием сълза… ...