Помниш ли, мили, старата лозница,
приютила ни във пролетен ден.
Душата ми, на любовта пленница,
призна ти обичта, стаена в мен.
Ти ме помилва със поглед гальовен,
докосна ме нежно със топла длан
и във образа ти, мил и чаровен,
изгря зората на любовен плам.
Пак сме двама под старата лозница,
преплели сме пак ръка във ръка,
но и тя е вече с оредели листи,
а ние със снежинки бели на чела...