Старата пейка
Деня бе слънчев, мека ранна есен:
приветлива бе морската градина.
Личеше от шарения щрих нанесен -
природата твореше своята картина.
Гледах към морето, вълните бягаха
сякаш скачаха, ритмично и полека.
В небето бели гларуси се гонеха,
във водата плуваше слънчева пътека.
До мен свободна бе първата пейка
седнах, загледах се далеч в безкраят,
На съседната пък една млада двойка - ...