В албума, където стоят моите спомени
намира място една снимка от мене забравена.
Спомени от сърцето отронени,
разказващи за една душа изоставена.
На първата страница легло от рози си постлал за мен
и си ме възнесъл в небесата...
Проклет да бъде този ден,
не се сбъдват лесно чудесата.
Стъпвам боса на студената тераса,
поглеждам луната със странна гримаса.
Гледам право в твоята снимка стара
и сякаш този момент не веднъж се повтаря.
Но свикнах вече с това чувство самота,
свикнах да бъда сама.
Да плаче без да спира моята душа,
да се отдалечава от себе си и от света.
Ще изгоря тази снимка от албума прашен
да не ми напомня за този ден страшен...
В който, си отиде ти от мен
и ме остави като просяк заклеймен.
© Брияна Всички права запазени